Ел Салвадор,  сгушен между Гватемала и Хондурас, e държавата, чието

Ел Салвадор,  сврян сред Гватемала и Хондурас, e страната, чието име в превод значи " Cпасителят ". Избавителят. A освобождение e старинната дума, означаваща избавяне, облекчение, облекчаване. Oтърсване. И Салвадор ми повлия сходно на смисъла на своето име. (В първата част на своя пътепис Светлин Иванов-Лаубер ни описа за самата страна, за нейните хора, за историята и сегашното й. Днес той ни предлага да забележим през неговите очи плажовете и пирамидите на маите. - бел.ред.)

Бреговата линия на Ел Салвадор е дълга съвсем 320 километра.  Несвършващи, започващи един в различен, преливащи, поглъщащи един-друг плажове. Почти 320 километра. Почти 320 вселени от стоплен от светлината пясък, сгрян от моите стъпки, от времето ми. И Тихият океан - най-голямата катедрала на Бог. По-вечен от живота. По-стар от гибелта. По-голям от всяка суша. Но по-малък от любовта, с която обичам.... 

Плажовете

Целият съвсем 320-километров бряг е извърнат напълно на запад. Това прави залезите безгранично продължителни. По-дълги от цели дни. По-молитвени от всяка литургия. По-безкрайни от съществуването на галактики. Но по-кратки от любовта, с която обичам. Топлината на пясъка, целуващ нозете ми. Изгубвам се, стапям се във ветровете по залез, изчезвам в пурпурните линии, в раздраното розово небе. Върховете на пръстите ми и клепачите ми са златни -  топвам ги във водите, в които слънцето, приютено ще чака моето на следващия ден. По-сияещо от през вчерашния ден. По-съживяващо от всяка благословия. По-царствено от всяка корона. Но по-нищожно от любовта, с която обичам.

Пирамидите на маите

Пирамидите на маите в Салвадор... Те не са всеобщо известни като тези в Мексико и Гватемала. Туристите не знаят за тях. Не се тълпят, не попълнят с тях описите си, не прииждат с рейсове и шум. 
Пирамидите гордо господстват над тишината. Издигат се в залези и шепот от церемонии. Надживяли. Надсънували. Надрастнали. Сенки на крале слизат по стълбите и като че ли слънцата се търкалят в мантиите им. Силует на сановник подвига жезъла си. Светлината изтича по каменните зидиве. Древни скулптурни фигури се взират с празните кухини на очите си, от които извира тъмна безкрайност. Само твоите стъпки! Само вятърът, който си донесъл. Само тайните, които попиват в нозете ти, когато стъпваш върху топлите камъни. Енергията на милиони заклинания и тлеността в сърцето ти. Поклоните на хилядите мъртви молители и извивката в устните ти. 
Пирамидите ти споделят, че всичко е нищо и че нищо е всичко. И си самичък с тях. С кралете, слизащи по стълби от залези. С жреците, спасяващи света за още ден. С васалите, сънуващи сигурност. И с Времето, боящо се от пирамидите.